COVID-19 скъсява времето за сключване на имотни сделки

Броят на покупко-продажбите на недвижими имоти в България през септември е 18 142 - с 13% по-голям в сравнение със същия месец на предишната година, когато сделките са били 16 065. Това показват данни на Агенцията по вписванията.

Септември е първият месец от началото на COVID-кризата насам, в който активността на пазара е по-висока, в сравнение с миналата година. Той идва след три месеца на двуцифрени спадове, последвани от тримесечие догонващо обемите от 2019 г.

Общо за деветте месеца на годината в страната са вписани 132 275 покупко-продажби, което е с 10.4% по-малко от регистрираните 147 609 през същия период на 2019 г. (данните в това изречение са актуализирани, след като Агенцията по вписванията коригира на 8.10.2020 данните за третото тримесечие, публикувани на сайта й.)

При това през септември ръст се наблюдава във всеки от шестте големи града на страната. В София и Пловдив увеличението е с по 20% съответно до 2450 сделки за столицата и 1343 за Града по тепетата.

С 12.4% повече сделки са изповядани във Варна (1091 броя). Със сходен ръст (13%) е и Стара Загора, където са вписани 392 покупко-продажби.

Пазарът на имоти в Русе е с едноцифрено увеличение (5%) до 427 сделки. А на опашката е Бургас - с 4% ръст до 544 сделки.

Като цяло шестте големи града имат 34.4% дял от покупко-продажбите на имоти в страната през септември, при 33.6% през същия месец на миналата година. Това означава, че пазарът в тях през този сезон е една идея по-активен, отколкото по същото време миналата година.

През трите карантинни месеца - март, април и май, активността на имотния пазар падна средно с 38% под нивата си от предходната година. Най-тежък беше април, когато беше регистриран 55% срив на годишна база до 7678 сделки в цялата страна. През март намалението беше 27.5% до 11 808 сделки, а през април - 30.7% до 11 270.

През летните месеци - юни, юли и август активността започва да се възстановява. Сделките средно бяха с 0.5% по-малко, отколкото предишната година. През юни с 18 955 покупко-продажби пазарът беше с 0.96% под резултата от същия месец на 2019 г. Юли беше най-силният летен месец за имотния пазар в България - с ръст от 2.6% до 18 204 сделки. През август сделките намаляха с 4.3% на годишна база до 17 802.

Данните на агенцията по вписванията обхващат покупко-продажби на сгради и на земя, изповядани пред нотариус. Те не включват сделките на зелено.

Източник: сapital.bg
Изображение: Precondo CA от Unsplash

Ръстът на жилищния пазар във Великобритания е тласнал офертните цени за жилищата този месец нагоре с най-бързия темп от над четири години, тъй като купувачите са готови да платят повече за по-големи имоти след блокадата тази година, сочат публикувани в понеделник данни, цитирани от Ройтерс.

Имотният портал Rightmove съобщи, че офертните цени са скочили с 5,5% на годишна основа през октомври. Сега средната офертна цена достига рекордните 323 530 паунда (355 164 евро).

Само през октомври офертните цени са нараснали с 1,1% спрямо септември.

„Предишни рекорди рухват на този невероятен пазар и все още остават възможности в похода нагоре на цените на имотите“, коментира Тим Банистър, директор на имотните данни в Rightmove.

Компанията съобщи, че очаква годишният растеж на офертните цени да достигне връх от около 7% в края на годината.

Други допитвания за жилищния пазар обрисуват сходна картина с търсене, стимулирано от натрупания интерес през блокадата заради коронавируса, и временното замразяване на имотните данъци, както и желание на купувачите за по-големи имоти.

Перспективите за жилищния пазар през 2021 г. обаче изглеждат по-тежки, тъй като безработицата е вероятно да нарасне рязко през последните месеци на тази година на фона на повторното засилване на пандемията от коронавирус и смекчаването на мерките на правителството за подкрепа на компаниите.

В същото време инвестициите в имоти в Китай са нараснали през септември с най-бързия си темп от година и половина насам, подкрепени от силната строителна дейност в момент, когато икономиката набира инерция след коронавирусната криза, предава Ройтерс.

Инвестициите в недвижими имоти през септември са се увеличили с 12% спрямо същия период на миналата година, най-големия скок от април миналата година насам, когато нараснаха със същия темп. Ръстът се ускорява спрямо 11,8% през септември, сочат изчисления на Ройтерс на база данните на Националната статистическа служба, публикувани в понеделник.

За периода януари-септември инвестициите в имоти са отбелязали скок от 5,6% на годишна база, ускорявайки ръста си спрямо 4,6% за периода януари-август.

Имотният пазар в Китай беше сред първите, които се възстановиха от пандемията благодарение на по-евтините кредити и смекчаването на ограниченията за покупка на жилища.

Но държавните ръководители са притеснени от риска от балон. В редица големи градове през последно време бяха въведени нови ограничения, тъй като властите опитват да предотвратят рязък скок на цените и да контролират финансовата дейност на предприемачите.

От август насам регулаторите затягат контрола върху имотните предприемачи, за да предотвратят необуздано кредитиране в сектора и да ограничат рисковете от натрупване на прекомерен дълг.

Източник: investor.bg
Изображение: Aron Van de Pol от Unsplash

Жилищният пазар в България премина колебливо, но без тежки сътресения през коронавирусната криза през 2020 г. Замръзването от средата на март, когато в страната ни беше въведено извънредно положение заради коронавируса, беше последвано от скок на продажбите през летните месеци. Брокери обясняват запазването на интереса към покупките на жилище с желанието на хората в ситуация на криза да потърсят убежище за спестяванията си в имоти като традиционна и позната форма на инвестиция и с благоприятните лихви по ипотечните кредити.

„Още при първоначалния стрес от въвеждането на извънредното положение повечето участници на пазара си дадоха сметка, че купувачите ще са тези, от които ще зависи дали и на какви нива ще се осъществяват сделките. През настоящата година само за територията на София има издадени разрешения за строеж на жилищни сгради за около 900 хил. кв.м площ, а за страната обемът надхвърля 2,5 милиона кв.м. Когато погледнем и към издадените разрешения за строеж за административни сгради и офис площи и отчетем големия срив в този сегмент, който вероятно ще продължи през следващите една-две години, на пазара ще излезе голямо количество имоти без купувачи за тях“, допълни тя.
Според Добромир Ганев, председател на Управителния съвет на „Национално сдружение Недвижими имоти“ (НСНИ) и управител на компанията за недвижими имоти "Форос", малки и средни предприемачи са подходили отговорно към променената ситуация на пазара след началото на пандемията, като са решили да замразят проектите си, а това в известна степен е намалило натиска върху имотния пазар. „Тези предприемачи възприеха подобна тактика, защото разполагат с по-малка експертиза да прогнозират развитието на пазара и защото разчитат изключително на продажбите „на зелено“ за финансирането си. Някои от тях предпочетоха да намалят рисковете пред себе си и най-вече пред клиентите си, което е отговорно поведение“, отбеляза той.

Сделките
Брокерите отчитат, че след паузата на пазара през пролетта заради извънредното положение активността е започнала да се покачва леко през май, а през юни пазарът е бил особено силен дори при сравнение с нивата отпреди пандемията. „Третото тримесечие задмина миналогодишните нива на активност и брой сделки с ръст от малко под 3% за територията на цялата страна, а за някои от големите градове ръстовете достигаха 7%, 8%, дори над 12%“, посочи Изабела Клисарска.

Според Добромир Ганев значителният ръст на реално сключените сделки през третото тримесечие може да се обясни с отлагането на покупките през второто тримесечие, когато страната ни все още беше в извънредно положение заради коронавируса, на благоприятната политика на банките към лихвите и разумните критерии за ипотечно кредитиране. „Той може да е резултат и от подобряването на икономическите показатели в страната – много малка безработица, добри данни за доходите, а това веднага се отразява и на имотния пазар“, отбеляза той.

Имотите
Освен традиционния интерес към жилищни имоти за лично ползване, който движи пазара през последните няколко години, 2020 г. е дала тласък и на покупки на имоти, които не са били толкова атрактивни до момента, но пандемията ги е превърнала в хит – апартаменти на последни етажи с големи тераси и по възможност с богато озеленяване, апартаменти на партерни нива в затворени комплекси с обособени собствени дворни площи, ваканционни имоти с перспектива за по-продължително използване, селски къщи и парцели, сглобяеми къщи в близки до големите градове населени места.
„Голяма част от купувачите се блазнят от възможността балконът или терасата да не са просто място, където да сложат климатика или да прострат прането си, а да могат да прекарват и известно време там. Те се превръщат в съществена част от жилището и архитекти и предприемачи трябва да предвиждат подобна възможност в новите си проекти“, изтъкна Добромир Ганев.
Според него купувачите оценяват високо и имоти, които дават възможност за гъвкавост на вътрешните пространства. „Те искат с не твърде голяма инвестиция да могат да преграждат помещения, така че членовете на семейството да работят и учат. Вероятно тази тенденция ще се развие през следващите години“, отбеляза Ганев. Според него вследствие на здравната криза купувачите държат много и на здравословната среда на обитаване – добрите общи части, хигиената, съседите и начина им на обитаване на съседни апартаменти.

Източник: investor.bg

Изтеклата 2020-та определено беше година изпълнена с редица предизвикателства. Дни, в които беше трудно да планира каквото и да е. 
Пандемията с коронавируса постави на изпитание не само здравната система на световно ниво, но и икономиката като цяло. Някои сектори, като туризма и гражданската авиация са в колапс, докато други, като фармацевтичните компании, произвели ваксина срещу коронавирус, куриерските компании и онлайн търговията печелят милиарди евро.

Къде обаче остана пазарът на недвижими имоти? В началото на пандемията много анализатори направиха прогноза, че ни очаква кризата от 2009 г. Това обаче не се случи или поне не засегна най-масовия сегмент – жилищния. Какво се случи на българския пазар и какво предстои през Новата година? Отговор на тези въпроси дава в интервю Валентин Съйков, управител на агенция за недвижими имоти.

Господин Съйков, вие сте на свободния пазар на недвижими имоти в България от създаването му. 2020-та ли беше най-нетипичната година за пазара или напротив, коронавирусът по никакъв начин не се отрази върху недвижимите имоти?
Не бих казал, че 2020-та е най-нетипичната година. Имаме години, когато се случиха много големи сривове на пазара, които не бяха очаквани и изненадаха всички.

Първият е 1997-1998 гг. Тогава беше Виденована зима. Доларът скочи до 3000 лв. Бяхме свидетели на галопираща инфлация. Наистина пазарът изпадна в особено състояние. Никой не можеше да се ориентира какво става и какво ще стане не в следващите години и месеци, а в следващите дни.

Вторият голям удар беше отражението на световната финансова криза през 2009 г. и последствията у нас ги усещахме още 5 години след това, до 2014 г.
Това бяха сътресения несъпоставими с пазара през 2020 г. и неговите проявления. В началото на миналата година повечето от колегите, които работим отдавна и наблюдаваме сектора на недвижими имоти, забелязахме първите признаци на насищане на пазара, достигане на върхови нива на цени и първото тримесечие на 2020 г. започна, макар и със слаба, но наблюдаваща се тенденция за задържане на интереса и съответно на броя сделки. Очакването беше, че коронавирусът ще ускори тази тенденция. Но нещата се оказаха доста по-различни и тръгнаха в друга посока. Така завършихме 2020 г. с цени, които са не по-ниски от началото на годината.

Имахме и наченки на политическа криза през лятото на миналата година. Несигурност в управлението. Вероятност за предсрочни избори. Всичко това са фактори, които на теория би трябвало да охладят пазара и да предизвикат задържане и спадане на интереса към инвестиции в недвижими имоти, но може да кажем, че това не се случи.
Защо не се случи?

Първата причина от инвестиционна гл.т. е, че както знаем, българинът е изключително привързан към недвижимите имоти като инвестиция. През последните доста години недвижимите имоти са почти единственият актив, в който хората, които нямат самостоятелен бизнес, инвестират част от свободните си средства. А и тези, които разполагат с такъв бизнес, инвестират също в недвижимости.

Кризата, предизвикана от затварянето, в резултат на коронавируса, съвсем ограничи възможностите за каквото и да била друга инвестиция, освен в недвижим имот. Трябва да кажем, че март 2020 г. завари много хора със свободни средства в банките. Техните притеснения за това какво ще стане със световната икономика и в частност с българската, ги насочиха към това, което знаят, че е най-добрата рецепта още от времето на техните родители, баби и дядовци – да се купи един имот, защото той си седи, не иска „хляб и вода“, пази си стойността, а дори си я повишава.

Всички знаят, че дългосрочната тенденция за цените на имотите, е те винаги да поскъпват. След всяка криза на пазара има нов цикъл с нов възход, който повишава цените. Това е съществена причина.
Втората по-практична причина по отношение на жилищните имоти е промяна на нуждите на потребителите. Преминаването на работа от къщи промени в някаква степен критериите, особено на по-младите хора, за жилището, което им е необходимо. Видя се, че освен спалня, трябва да имаш и работен кабинет, за да може да се работи от къщи. Трябва да има пространство, където децата да учат. Това предизвика интереса към по-големите жилища с по-голям брой отделни помещения.

В някаква степен се породи интерес към къщите и селските имоти.
Другата категория са младите професионалисти, които могат да си позволят да работят дългосрочно от къщи, но тепърва започват да натрупват някакво материално благосъстояние, е търсенето на селски къщи в малко по-отдалечени райони около София – до 30-50 км. Но там търсенето е до 50 000 EUR, като това може да включва или не разходи за ремонт, довършване и други. Това също е изключително затруднено откъм предлагане. Не че няма такова. Старите селски къщи, които са основно от времето на социализма – нито състоянието им, нито архитектурата им отговарят на изискванията на едно съвременно семейство, да не говорим за разходите, които би струвал ремонтът, които могат да нахвърлят покупната цена на имота плюс околната среда, която не винаги допада на едни млади хора, които трябва да отглеждат деца плюс различни инфраструктурни проблеми, които биха затруднили работата и придвижването, пазаруването и други. Т.е. в много от тези села в Софийска и донякъде в Пернишка област покупката на една такава къща може да се окаже това, което беше покупката на жилище в Люлин, Младост, Обеля едно време – квартали „спални“, където хората се прибират само, за да преспят там през нощта и на другия ден да тръгнат за центъра на работа. Така, че удобствата, които предлагат тези села, също ги превръщат в „спални“. Това, за някои може да е достатъчно, но за доста от хората, които имат определен стил на живот, свързан с повече социални контакти, е проблематично.
Смятам, че ще има дългосрочен интерес в това отношение (бел. ред. търсенето на къщи извън големите градове). Има пазарна ниша, включително и интересни проекти в тази област. Тепърва ще има проекти.

Сигурно ще се стигне в даден момент до някакво насищане. Сигурно някои проекти дълготрайно ще предизвикват интерес и задоволство сред жителите. Други няма да вървят добре. След това хората ще се изселват от тях и ще искат да отидат на място, което ще отговаря повече на изискванията им. Но това сега е нова тенденция и пазарът ще отсее успешните от не толкова успешните проекти.

Какво ще се случи на пазара на жилища през 2021 г. като вземем под внимание промените настъпили през 2020 г.?
Връщайки се към констатациите и очакванията, които имахме в началото на 2020 г., това, което се случи в последствие може да го приемем като един цикъл на възход на пазара на имоти, както беше последният от 2015 г. до началото на 2020 г. Случилото се след първата вълна на пандемията от коронавирус може да го оприличим условно на един земетръс, а случилото се през лятото и есента, бих го оприличил на вторичен трус. Очаквахме, че сме стигнали върха на пазар, но имаше вторичен трус на още малко покачване и силен интерес към инвестициите в имоти. Трети трус не очаквам. Очаквам успокоение на пазара. Трудно е да се каже кога може да очакваме движение надолу по отношение на търсене и съответно на цените. Има фактори в това отношение като все по-голямото разминаване между равнищата на наемните и продажните цени, т.е. намалена рентабилност от отдаване на наем, не само на офисите, но и на жилищата. Почти спрялото движение на туристи изкара на пазара много от жилищата, които се отдаваха за нощувки.

Тя като че ли няма толкова пряка връзка с пазара на недвижими имоти?
Тя има по-скоро връзка с общото икономическо положение, което засяга други бизнеси, но все пак недвижимите имоти не са изолиран остров, тъй като хората инвестират пари в имоти, които са изкарани другаде и ако има несигурност, снижаване на доходите им, това до някаква степен ще се отрази.

Възможностите за продължаване на растежа са изчерпани на цените и съответно и на броя сделки. Двете в голяма степен са свързани, тъй като има голям интерес от много купувачи на пазара. Цените се увеличават. 

Има и редица други фактор, които е трудно да се предвидят. Не знаем при едно следващо правителство какво наследство ще заварим. Също така каква политика ще бъде принудено да следва. До голяма степен поддържането на инвестиционния интерес не само в България, но и в цяла Европа се подклажда от очакването на милиардите, които Европейския съюз „печата“ и се очаква да раздава. Но този оптимизъм дали ще бъде оправдан също е трудно да се каже. Кога ще дойдат тези пари, как ще дойдат, при какви условия и докога ще стигнат и съответно дали ще се отразят на пазара на имоти.

Източник: fakti.bg
Изображение: nattanan23 от Pixabay.com